Едно изкачване по екопътека Къща за гости Вила Релакс – връх Острец.

Датата е 28. юни 2008 година, часът е 7:00 сутринта и подготвен срещнах моят водач, който щеше да ме изведе до върха. Изпихме по чаша кафе, поприказвахме малко и в 7:30 потеглихме.
Вярно, че като дете и младеж съм го изкачвал 6-7 пъти, но едва ли помнех целия маршрут. Облечен в подходящо облекло- удобни обувки, анцунг, раница на гърба с 2 литра вода, фотоапарат, връв и дадения ми от приятел GPS, с който трябваше да запиша маршрута тръгнахме спокойно от Вилата.
Целта ми беше да засека за колко време се изминава маршрутът, колко е труден, дали маркировката е достатъчна. Очертаваше се горещ ден, затова правилният избор беше да тръгнем сутринта.

И така започна нашето изкачване до близкия връх Острец. В края на селото завихме на ляво по стар коларски път и се озовахме пред останките на старите обори. Всичко е ограбено и разрушено, като единствено се подават бетонните стъпки на основите.
Преди време тук са се отглеждали стотици крави и овце. Животновъдството е било основен поминък в района. Спомням си като дете колко много жители от района участваха в косенето на ливадите, обръщане, събиране, складиране на сеното, нужно за прехраната на животните през зимния период.

Продължавахме с бавно темпо нагоре към местността Дренака. Важното там е да не тръгнете по левия път , а от дясната страна. Има маркировка, но дърветата са малки и трудно се забелязва. От тук вече имаше добър изглед и бързо се възползвах от фотоапарата си, за да си взема кратка почивка.

Следващата цел беше Местността “Силният извор”.
Преди много години, може би повече около 1930та, жителите на селото задружно са каптирали 3 извора , като с много труд са направили и съществуващият водопровод. Един от тези извори е и “Силният извор”. За съжаление с течение на годините и промяната на климата, тези извори не са достатъчни и често селото остава без вода през летните горещини.
За радост на живеещите там, към днешна дата (01.07.2008) се изгражда нов водопровод, който би трябвало да включи няколко съседни села, както и Лазарци и по този начин те да се водоснабдяват от язовир Йовковци. Проектът се финансира чрез програма “Phare” от Европейския съюз. Вярно, че има малко недообмислени, но съществени недостатъка, които показахме и след нашата намеса се надяваме местната управа да ги разреши. Поне такова беше впечатлението ни от първата ни среща с тях
. Редакция: След приключване на проекта и усвояване на отпуснатите пари от Европейската програма, НИТО една къща в района не е водоснабдена от новия водопровод. Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев не отговори на официално написаните 2 писма какъв е смисълът на този водопровод. В момента той е президент на България.

След “Силния извор” добре маркираната пътека ни преведе през гора с прошарена сянка.
Следващият етап беше към местността “Улея”. Това е и най-трудният участък от маршрута. Улеят се намира между двата върха и наклонът е по-голям. Почистената широка пътека криволичи между високата папрат. Тук наистина градският начин на живот си каза думата и след всеки 10-15 метра аз исках почивка. Водачът ми, който всъщност е и човека почистил и маркирал екопътеката леко се подсмихваше и спокойно пушеше цигарата си, докато се изкачвахме.
Моята тениска вече нямаше сухо място, когато на дървото пред нас се показа и последната табела, насочваща ни към върха.

На това почти равно място се открива невероятен изглед. За мой лош късмет, въпреки слънчевото време, имаше лека мъгла в далечините. Виждаше се връх Чумерна, но колкото и да се стараех, тя не се появи на снимката. При ясно време се вижда и връх Ботев.

Модерното общество не оставя непокътнато природата и всеки ден се уверяваме в това. Дори и на връх Острец. Започнало е изграждане на ретранслаторна станция от по-ниската му страна. Явно когато е завършена, тя ще се вижда отвсякъде, но поне се надявам да не е много грозна.
На крачки от нея е издигнат и голям метален кръст с две икони и обозначителна табела кой, кога, защо го е построил. Кръстът е обърнат на юг. Предполагам повечето от Вас знаете, че заставайки пред входа на всяка българска православна църква – кръстът на върха й е обърнат така, че горният му край (мислено полагайки го хоризонтално) сочи на изток. Единственото ми обяснение защо този кръст е обърнат на юг е той да може да се вижда от село Буйновци, където живее и ктитора.

Последните стотина метра до върха бяха лесни. Но точно от там нямаше никакъв изглед – ниските храсти бяха станали дръвчета и закриваха всичко наоколо. Не успях да намеря и камъка, който показва точното място на върха. Маршрутът беше успешно записан на GPS и можете да го сваите на компютъра или телефона си от линковете в края на репортажа.
Въпреки лошата ми кондиция, поради което и бавното темпо, часовника показваше 8:45 , или час и петнадесет минути преход до върха.
Надморска височина на връх Острец – 814 м. (вила Релакс е на 423 м).
Слизането беше лесно и след около 35 минути бяхме пред вилата. Ако желаете има възможност да се слезе по широк горски път до село Буйновци от от там по главния асфалтиран път (около 3 км) да се върнете до вилата.

Маршрутът е минаван и с кросов мотоциклет, но е труден и е за хора с голям опит. Не го препоръчваме на всички.

Ето и данни за извървения маршрут. Отбележете , че това е само в една посока. Файлът е записан в няколко формата, като това Ви дава възможност да го качите на Вашият GPS, ако той поддържа тези формати.

GPS маршрут от Вила Relax до връх Острец

Маршрут – Garmin GPSdatabasever2.gdb
Маршрут – Garmin GPSdatabasever1.gdb
Маршрут – DXF.dfx
Маршрут – GPSeXchangeFormat.gpx
Маршрут – MPS.mps
Маршрут – Text.txt
Маршрут – Microsoft Word

публикувана
категория условия за почивка
автор: къща еленски балкан

До връх Острец

Оценете публикацията

До връх Острец
Facebooktwittergoogle_plusredditpinterestlinkedinmail