Има няколко версии за произхода на играта петанк.
Едната е израза от провансалски "пие танке", или събрани крака. Според някои така са се забавлявали наполеонските войници между битките, като са използвали гюлета от оръдията.
Другата версия, която може би е по-правдоподобна е , че играта е от древния Египет и се е ползвала от фараоните за развлечение. Има и находки в гробници, които засвидетелстват това.

Правила

Играе се с шест или девет топки по двойки, тройки или индивидуално. Топките са от желязо или стомана, с тегло от 650 до 800 грама и диаметър от 6.5 до 8 сантиметра. Те не може да се оцветяват, но за да се различават една от друга, се гравират.

Игрището за петанка е с размери пет на петнадесет метра и ако е професионално, трябва да бъде покрито със специална настилка, представляваща комбинация от пясък, чакъл и сгур. Когато обаче играем за удоволствие, е достатъчно теренът просто да е твърд и подравнен. Това означава, че подходящите за игра места са на практика безброй - от настилката на стадионите и спортните площадки до свободни пространства в кварталния парк. Изборът на терен е лесен, когато се играе просто за удоволствие.

"Прасенцето"

Правилата в петанк са може би най-близо до тези на кърлинга. Започва се с начертаване върху терена на кръг с диаметър от 30 до 50 сантиметра. В него застава един от играчите и хвърля на разстояние 6 до 10 метра пред себе си малко дървено топче (кошонет, в превод - прасенце). Кошонетът трябва да попадне на разстояние не по-малко от метър от останалите страни на игрището. Оттук нататък целта на играчите е всеки да хвърли топките, с които играе, възможно най- близо до дървеното топче. Постигането на варианта, в който твоята топка е в най- изгодна позиция, става по три начина. Първият от тях е да хвърлиш топката така, че тя да се изтъркаля по настилката възможно най-близо до кошонета. Вторият начин твоята топка или тази на съотборника ти да се окаже възможно най-близо до топчето-цел, е като със своята избиеш противниковата и тя заеме нейното място. Третият вариант за действие е да удариш с металната топка кошонета и да го преместиш. С тези основни принципи се свиква лесно, но за да се научиш да играеш наистина добре и да се гордееш с точността си, са нужни доста тренировки. Най-ценени във всеки отбор са така наречените избивачи. Това са майстори на втория тип удар, които безпогрешно могат да преместят топката на противника и да освободят път за победа. За това в повечето турнири за тази категория състезатели има и специален приз. Организират се и турнири специално за избивачи. Тези ценени състезатели винаги са гордостта на своя отбор и любимци на публиката. Често те постигат наистина впечатляващи резултати. Шампионът на Франция например не е пропуснал нито един удар по време на състезание за последните две години. В отборите освен стрелци има и пласьори, т.е. такива, които умеят прецизно да приближат топката си до кошонета.

Играе се до набиране на тринадесет точки от единия отбор. За да се съберат тези точки, всъщност се изиграва последователност от няколко по-кратки игри, във всяка от които състезателят или отборът събира точки в зависимост от това колко на брой топки е приближил до кошонета по-добре от противника си.

Новост около петанката е, че има идеи тя да бъде включена в лятната олимпийска програма. Голямото й предимство е, че може да се практикува пълноценно и от инвалиди, но не на параолимпийски игри. И тъй като има спортисти, които са придобили инвалидност вследствие на претоварване или инцидент, чрез тази игра те биха могли да се завърнат на големия спортен форум като състезатели.